Музикален преглед: В нова разширена колекция колко от „Mind Games“ на Джон Ленън е твърде много?

Новият ремиксиран и уголемен „ Mind Games: The Ultimate Collection “ е за тези почитатели на Джон Ленън, които в действителност, в действителност обичам неговия променлив едноименен запис от 1973 година

Проблемът е, че доста почитатели на Ленън биха класирали истинския “Mind Games ” на четвърто или пето място измежду най-обичаните му записи. Не че четвъртият най-хубав албум на Джон Ленън е неприятен или нещо сходно, просто „ Mind Games “ би трябвало да има особено място в сърцето ви, с цел да си коства новата „ Ultimate Collection “, която се предлага в два или шест диска издания.

Повечето почитатели на Ленън ще бъдат повече от удовлетворени от версията с два диска, която предлага ремастериран автентичен албум плюс диск с извадки.

И за тези редки малко на брой, които могат да изберат „ Mind Games “ пред, да речем, „ Imagine “ или „ Plastic Ono Band “ като собствен обичан албум на Ленън, има „ Super Deluxe Edition “, което беше лимитирано единствено до 1100 копия за готините $1350. Включва екстри като холограмно гравиран EP и поръчкови I-Ching монети.

Мислите ли да купите този? Твърде късно, от дълго време е разпродаден.

Но за останалите от нас има по-икономичните сбирки от шест или два диска. Версията с шест диска съдържа цялата музика, включена във версията с два диска, с спомагателни компактдискове, предлагащи на слушателите голям брой способи да изживеят „ Mind Games “, в това число аудио документален филм и обширна книга, която навлиза надълбоко в песните и протичащото се в живота на Ленън и света по това време.

Има истинския запис, ремиксиран „ през цялото време “ от сина на Ленън, Шон Оно Ленън, наименуван „ The Ultimate Mixes “. „ The Elemental Mixes “ показва песните, лишени от постпродукционни усъвършенствания, само че с гласа на Ленън в челните редици.

Най-добрият диск от групата е „ Raw Studio Mixes “, който доставя „ Mind Games “, както е записан в студиото преди наслагване и други постпродукционни резултати. Този, повече от всеки различен, в действителност слага слушателя на пода в студиото с Ленън и другите музиканти.

Диск три, озаглавен „ The Elements Mixes “, който не би трябвало да се бърка с „ The Elemental Mixes “, върви в противоположната посока и отстранява всички вокали на Ленън. Това е самоуверен ход, общително казано, който евентуално ще стане най-рядко пусканият в този комплект за множеството.

“The Evolution Documentary ” дава тъкмо това, което дава обещание – мини-аудио документални филми, показващи по какъв начин всяка ария еволюира. Това е ужасно, изключително за тези, които обичат да чуват по какъв начин песните се трансформират по време на запис, без да слушат всеки един дубъл. Студийните закачки на Ленън и Йоко Оно са занимателен бонус.

Завършването на комплекта на шести диск или втори диск от пониженото издание са, несъмнено, извадките. Уау.

Всичко това може да накара по-небрежните почитатели да вдигнат ръце и да извикат лириката на Ленън „ Дай ми малко истина! “

Малко евентуално е някой, който слуша всичките пет и повече часа на „ The Ultimate Collection “, да извика „ Дайте ми още „ Игри на мозъка “! “ ___

За още прегледи на скорошни музикални издания посетете: https://apnews.com/hub/music-reviews